напарчаване
[nɐpɐrˈt͡ʃavɐnɛ]
напарчаване значение:
Какво е напарчаване? Процесът на разделяне, разкъсване или нарязване на нещо на множество по-малки части (парчета).
1. (общо) Процесът на разделяне, разкъсване или нарязване на нещо на множество по-малки части (парчета).
- Ударение
- напарча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пар-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- напарчавания
Примери за използване на напарчаване
(общо)
- Напарчаването на месото трябва да стане преди готвене.
- След напарчаването на територията започнаха конфликтите.
Синоними на напарчаване
Антоними на напарчаване
Как се пише напарчаване
Грешни изписвания: напарчване, нъпарчаване, напърчаване, напарчъване, напарчавъне
Образува се от несвършената форма на глагола напарчавам, следователно съдържа гласната а преди наставката -ване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:парче
Отглаголно съществително от глагола 'напарчвам' (раздробявам на парчета), който произлиза от съществителното 'парче' (турски 'parça').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
