Dumite-BG – онлайн речник за българския език

направляване

[nɐprɐˈvljavɐnɛ]

направляване значение:

Какво е направляване? Процесът на указване на посока, път или курс на движение на обект или превозно средство.

1. (общо) Процесът на указване на посока, път или курс на движение на обект или превозно средство.
2. (преносно) Ръководене на дейност, процес или група от хора; даване на напътствия и инструкции.
Ударение
направля̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-прав-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
направлявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на направляване

(общо)
  • Направляването на кораба в бурята изискваше опитен капитан.
  • Системата за автоматично направляване на ракетата сработи безупречно.
(преносно)
  • Успехът на проекта се дължи на правилното направляване на екипа.
  • Той пое направляването на външната политика.

Антоними на направляване

Как се пише направляване

Грешни изписвания: направлявани, напътстване, нъправляване, напръвляване, направлявъне
Думата се пише с ю или я (в случая я) след мека съгласна, съгласно правилата за глаголите от несвършен вид, от които произлизат (направлявам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Дериват на глагола 'направлявам'. Етимологично свързано с корена 'прав' – означаващ 'правилен', 'изправен', 'директен'. Представката 'на-' указва насоченост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • направляване на движението
  • дистанционно направляване
  • стратегическо направляване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.