Dumite-BG – онлайн речник за българския език

напътстване

[nɐˈpɤtstvɐnɛ]

напътстване значение:

Какво е напътстване? Действие по даване на съвети, указания или насоки на някого за това как да постъпи или действа.

1. (общо) Действие по даване на съвети, указания или насоки на някого за това как да постъпи или действа.
Ударение
напъ̀тстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-път-ства-не
Род
среден
Мн. число
напътствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напътстване

(общо)
  • Младите служители се нуждаят от постоянно напътстване в началото.
  • Професорът осигури ценно напътстване при писането на дисертацията.

Антоними на напътстване

Как се пише напътстване

Грешни изписвания: напътсване, нъпътстване, напатстване, напътствъне
В групата от съгласни 'тств' трябва да се запазят всички букви, както е в корена на думата 'напътствам'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:път
От съществителното 'път' + наставка за действие. Буквално 'показване на пътя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • професионално напътстване
  • духовно напътстване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.