нарицателен
[nɐriˈt͡satɛlɛn]
нарицателен значение:
Какво е нарицателен? Вид съществително име, което е общо название на група еднородни предмети или явления (противоположно на 'собствено име').
1. (граматика) Вид съществително име, което е общо название на група еднородни предмети или явления (противоположно на 'собствено име').
2. (преносно) Който е станал символ или олицетворение на някакво (обикновено отрицателно) качество.
- Ударение
- нарица̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ри-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нарицателни
Примери за използване на нарицателен
(граматика)
- Думата 'град' е нарицателно име, а 'София' е собствено.
(преносно)
- Неговото име стана нарицателно за предателство.
- Глупостта му е нарицателна.
Синоними на нарицателен
Антоними на нарицателен
Как се пише нарицателен
Грешни изписвания: нарицателан, нърицателен, нарйцателен, нарицътелен
Думата се пише с ц. Променливото я липсва, пише се винаги с е след т (нарицателен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарицати
Произлиза от старобългарския глагол 'нарицати' (наричам, именувам). Калка на гръцкия граматически термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарицателно име
- ставам нарицателен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
