нарочен
[naˈrɔt͡ʃɛn]
нарочен значение:
Какво е нарочен? Който е направен или казат с предварителна умисъл; преднамерен.
1. (общо) Който е направен или казат с предварителна умисъл; преднамерен.
2. (административен език) Специален, изрично определен или създаден за конкретна цел.
- Ударение
- наро̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нарочни
Примери за използване на нарочен
(общо)
- Това беше нарочен опит да ме злепоставят пред колегите.
- Нямаше нищо случайно в действията му, всичко беше нарочно.
(административен език)
- За случая беше издадена нарочна заповед от министъра.
- Комисията се събра на нарочно заседание.
Синоними на нарочен
Как се пише нарочен
Грешни изписвания: наръчен, нърочен, наручен
Внимавайте да не бъркате думата с наръчен (който се носи на ръка). Нарочен се пише с 'о' (от корена рек-/рок-, срв. пророк, урок).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарочити
От старобългарския глагол 'нарочити' (да назова, да определя, да предназнача). В съвременния език връзката с 'наричам' е затъмнена, но значението на 'определен/предназначен' се пази в административния стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарочна заповед
- нарочен пратеник
- нарочна пресконференция
Фразеологизми:
- нарочен човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
