Dumite-BG – онлайн речник за българския език

специален

[spet͡siˈalɛn]

специален значение:

Какво е специален? Който е предназначен за определена, конкретна цел или случай; който не е общ.

1. (общо) Който е предназначен за определена, конкретна цел или случай; който не е общ.
2. (емоционално) Който се отличава с изключителни качества; скъп, важен.
Ударение
специа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спе-ци-а-лен
Род
мъжки
Мн. число
специални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на специален

(общо)
  • Използвам специален инструмент за тази задача.
  • Това е специално издание на книгата.
(емоционално)
  • Ти си специален човек за мен.
  • Получихме специално отношение в хотела.

Антоними на специален

Как се пише специален

Грешни изписвания: специялен, спецялен

Пише се с иа след 'ц' (в чужди думи от латински произход -ial се предава като -иал).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:specialis
От латинското *specialis* (относно вид, индивидуален, особен), произлизащо от *species* (вид, облик).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • специален гост
  • специален режим
  • специални части
  • специално внимание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.