наследник
[nɐˈslɛdnik]
наследник значение:
Какво е наследник? Лице, което по закон или завещание получава наследство (имущество, права, задължения) от починал човек.
1. (право) Лице, което по закон или завещание получава наследство (имущество, права, задължения) от починал човек.
2. (общо) Лице, което продължава делото, традициите или заема длъжността на свой предшественик.
3. (биология) Потомък (син, внук и т.н.).
- Ударение
- наслѐдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-след-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наследници
Примери за използване на наследник
(право)
- Той е единственият пряк наследник на огромното имение.
- Законните наследници оспориха завещанието в съда.
(общо)
- Този писател е достоен наследник на класиците.
- Принцът е официалният наследник на трона.
(биология)
- Те мечтаеха за наследник, който да носи фамилията.
Синоними на наследник
Антоними на наследник
Как се пише наследник
Грешни изписвания: насленик, наследнек, нъследник, наследнйк
Думата съдържа групата от съгласни дн. Проверка се прави с думата наследен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣдъ
Образувана от представка 'на-' и корен 'след-' (от 'следа'), със суфикс '-ник'. Буквално означава човек, който върви по следите на някого или поема оставеното от него.
Употреба
Чести словосъчетания:
- престолонаследник
- законен наследник
- духовен наследник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
