Dumite-BG – онлайн речник за българския език

насмешка

[nɐsˈmɛʃkɐ]

насмешка значение:

Какво е насмешка? Отношение на ирония, подигравка или пренебрежение, изразено чрез мимика (усмивка), думи или интонация.

1. (пряко) Отношение на ирония, подигравка или пренебрежение, изразено чрез мимика (усмивка), думи или интонация.
Ударение
насмѐшка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нас-меш-ка
Род
женски
Мн. число
насмешки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на насмешка

(пряко)
  • Тя го погледна с лека насмешка и подмина въпроса му.
  • В гласа му се долавяше скрита насмешка.

Синоними на насмешка

Антоними на насмешка

Как се пише насмешка

Грешни изписвания: насмешка, надсмешка
Основната гласна е 'е' (от смях/смешен), но се пише след 'м'. Променливото 'я' преминава в 'е' пред 'ш'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:смях
Произлиза от корена на глагола *смея се* / съществителното *смях* с представка *на-* и наставка *-ка*. Сродна с общославянските форми за смях.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • злобна насмешка
  • лека насмешка
  • горчива насмешка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.