настоятелен
[nɐstoˈjatelɛn]
настоятелен значение:
Какво е настоятелен? Който настоява упорито за нещо; упорит в исканията или действията си.
1. (пряко) Който настоява упорито за нещо; упорит в исканията или действията си.
2. (преносно) Който изразява категоричност, спешност или призив.
- Ударение
- настоя̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-сто-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настоятелни
Примери за използване на настоятелен
(пряко)
- Той беше много настоятелен и накрая получи съгласието им.
- Настоятелните молби на гражданите доведоха до ремонт на пътя.
(преносно)
- Хвърли му настоятелен поглед, подсказващ да мълчи.
- В писмото се усещаше настоятелен тон.
Синоними на настоятелен
Антоними на настоятелен
Как се пише настоятелен
Грешни изписвания: настоятилен, настоителен, нъстоятелен, настуятелен
Думата се пише с я (от глагола настоявам) и суфикс -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настоявам
Произлиза от глагола 'настоявам' с наставка -телен. Сродна с руската 'настоятельный'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настоятелен поглед
- настоятелна молба
- настоятелна покана
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
