Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настъпване

[nɐˈstɤpvɐnɛ]

настъпване значение:

Какво е настъпване? Действието на слагане на крака върху нещо или някого; притискане с ходило.

1. (пряко) Действието на слагане на крака върху нещо или някого; притискане с ходило.
2. (военно дело) Придвижване на войски напред към противника с цел атака.
3. (преносно) Започване, идване на определен период от време, сезон или явление.
Ударение
настъ̀пване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-стъп-ва-не
Род
среден
Мн. число
настъпвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настъпване

(пряко)
  • Настъпването на мина е фатално.
  • Извини се за настъпването в автобуса.
(военно дело)
  • Генералът заповяда настъпване по целия фронт.
  • Вражеското настъпване беше спряно при реката.
(преносно)
  • С настъпването на пролетта дърветата разцъфтяха.
  • Очакваме настъпване на застудяване през уикенда.

Антоними на настъпване

Как се пише настъпване

Грешни изписвания: настъпвъне, нъстъпване, настапване
Втората гласна е 'ъ' (стъпвам), а окончанието е -ане за отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стѫпати
Представка 'на-' + глагол 'стъпвам' (от старобългарски *стѫпати*). Коренът е свързан с движение на крака, стъпка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • настъпване на нощта
  • настъпване на мотиката
  • генерално настъпване
Фразеологизми:
  • настъпване на котето / опашката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.