натрапчив
[naˈtrapt͡ʃif]
натрапчив значение:
Какво е натрапчив? Който се налага на вниманието против волята на другите; досаден, нахален.
1. (пряко) Който се налага на вниманието против волята на другите; досаден, нахален.
2. (преносно) За мисъл, мелодия или спомен – който се появява постоянно в съзнанието и трудно може да бъде премахнат.
- Ударение
- натра̀пчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-трап-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- натрапчиви
Примери за използване на натрапчив
(пряко)
- Тя се опитваше да избегне неговия натрапчив поглед.
- Търговецът беше твърде натрапчив и клиентите се отдръпнаха.
(преносно)
- Цял ден си тананикам една натрапчива мелодия.
- Имаше натрапчивото усещане, че е забравил нещо важно.
Синоними на натрапчив
Антоними на натрапчив
Как се пише натрапчив
Грешни изписвания: натрапчиф, натрабчив, нътрапчив, натръпчив, натрапчйв
Съгласната п се запазва пред ч, въпреки че при изговор може да не се чува ясно. Проверка с глагола натрапвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:натрапвам
Произлиза от глагола „натрапвам“ + наставка „-чив“ за качество. Коренът е свързан с диалектното „трапя“ (търпя, понасям) или с идеята за насилствено вмъкване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- натрапчива мисъл
- натрапчив аромат
- натрапчив страх
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
