Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дискретен

[disˈkrɛtɛn]

дискретен значение:

Какво е дискретен? Който умее да пази тайна; тактичен, сдържан в поведението си.

1. (общо) Който умее да пази тайна; тактичен, сдържан в поведението си.
2. (математика и физика) Който се състои от отделни, прекъснати части или стойности; непрекъснат.
3. (естетика) Който е едва забележим, ненатрапчив.
Ударение
дискрѐтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дис-кре-тен
Род
мъжки
Мн. число
дискретни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дискретен

(общо)
  • Можете да бъдете спокойни, той е много дискретен човек.
  • Моля за дискретен отговор на въпроса ми.
(математика и физика)
  • Дискретна математика.
  • Сигналът беше преобразуван от аналогов в дискретен вид.
(естетика)
  • Тя носеше дискретен грим.
  • Стаята бе осветена от дискретна светлина.

Как се пише дискретен

Грешни изписвания: дескретен, дйскретен
Пише се с и в първата сричка (чуждица от латински корен dis-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:discretus
От латинското discretus (разделен, различен), минало през френски (discret). Думата носи два основни смислови пласта: единият свързан с 'разделеност' (научен), другият с 'умение за разграничаване/тактичност' (общоупотребим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дискретна математика
  • дискретна среща
  • дискретен чар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.