бъбрив
[bɐˈbrif]
бъбрив значение:
Какво е бъбрив? Който обича да говори много; словоохотлив.
1. (характер) Който обича да говори много; словоохотлив.
- Ударение
- бъбрѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъб-рив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бъбриви
Примери за използване на бъбрив
(характер)
- Новата колежка се оказа доста бъбрива и не спираше да разказва истории.
- Папагалът беше необичайно бъбрив тази сутрин.
Синоними на бъбрив
Как се пише бъбрив
Грешни изписвания: бъбрев, бабрив, бъбрйв
Думата се пише с ъ в корена и наставка -ив. Проверка за крайното 'в' (което се чува като 'ф') се прави с формата за женски род: бъбрива.
Етимология
Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:бъбря
Произлиза от глагола 'бъбря' (говоря бързо, неясно или много), който има звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука на непрекъснат говор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бъбрив старец
- бъбрива жена
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
