находчив
[nɐˈxɔt͡ʃif]
находчив значение:
Какво е находчив? Който умее бързо да намира изход от трудно положение или правилно решение; съобразителен.
1. (пряко) Който умее бързо да намира изход от трудно положение или правилно решение; съобразителен.
- Ударение
- нахо̀дчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ход-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- находчиви
Примери за използване на находчив
(пряко)
- Находчивият служител бързо отстрани повредата с подръчни материали.
- Тя даде много находчив отговор на трудния въпрос.
Синоними на находчив
Антоними на находчив
Как се пише находчив
Грешни изписвания: нахотчив, нъходчив, нахудчив, находчйв
Пише се с д, заради корена 'ход/хожд'. Проверка: находка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нахождам
Произлиза от глагола 'нахождам' (намирам) + наставката за качество '-чив'. Означава буквално 'този, който намира (изход/решение)'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- находчив ум
- находчиво решение
- находчив отговор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
