началниче
[naˈt͡ʃalnit͡ʃe]
началниче значение:
Какво е началниче? Обръщение (вокатив) към човек с по-висок ранг или към непознат (шофьор, майстор), изразяващо фамилиарност, понякога сервилност или лека ирония.
1. (разговорно) Обръщение (вокатив) към човек с по-висок ранг или към непознат (шофьор, майстор), изразяващо фамилиарност, понякога сервилност или лека ирония.
2. (пряко) Умалителна форма на началник; ръководител с малка власт или на малък екип.
- Ударение
- нача̀лниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чал-ни-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- началничета
Примери за използване на началниче
(разговорно)
- Началниче, можеш ли да спреш тук за малко?
- Кажи, началниче, какво ще обичаш?
(пряко)
- Той е някакво дребно началниче в общината.
Антоними на началниче
Как се пише началниче
Грешни изписвания: нъчалниче, начълниче, началнйче
Думата запазва корена 'начал-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:начало/началник
Произлиза от 'началник' + умалителна наставка. В звателна форма окончанието '-е' е характерно за мъжки род, но тук формата съвпада морфологично с умалителното среден род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребно началниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
