неизтънчен
[nɛizˈtɤnt͡ʃɛn]
неизтънчен значение:
Какво е неизтънчен? Който липсва финес, елегантност или култура; груб, недодялан, прост.
1. (качества) Който липсва финес, елегантност или култура; груб, недодялан, прост.
- Ударение
- неизтъ̀нчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-тън-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизтънчени
Примери за използване на неизтънчен
(качества)
- Имаше неизтънчен, суров вкус към изкуството.
- Държеше се по неизтънчен начин в обществото.
Синоними на неизтънчен
Как се пише неизтънчен
Грешни изписвания: не изтънчен, нейзтънчен, неизтанчен
Пише се слято, тъй като е прилагателно име с отрицателна частица, образуващо единно понятие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изтънчен
Отрицателна частица 'не' + прилагателното/причастието 'изтънчен' (фин, рафиниран).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизтънчен вкус
- неизтънчен хумор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
