изтънчен
[isˈtɤnt͡ʃɛn]
изтънчен значение:
Какво е изтънчен? Който се отличава с голяма финес, изящество и вкус; изискан, елегантен.
1. (естетика) Който се отличава с голяма финес, изящество и вкус; изискан, елегантен.
2. (интелект) Който е развит до съвършенство, способен да долавя най-малките нюанси; проникновен.
- Ударение
- изтъ̀нчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-тън-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изтънчени
Примери за използване на изтънчен
(естетика)
- Тя имаше изтънчен вкус за облекло и музика.
- Гостите се насладиха на изтънчени ястия.
(интелект)
- Неговият изтънчен ум веднага улови иронията в думите ми.
Синоними на изтънчен
Антоними на изтънчен
Как се пише изтънчен
Грешни изписвания: изтънчан, йзтънчен, изтанчен
Думата се пише с променливо я/е. В мъжки род ед.ч. окончанието е -ен, но членувано и в други форми се запазва (изтънченият, изтънчена).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тънък
Минало страдателно причастие на глагола *изтъня*. Развитие на значението от 'направен тънък' към 'фин', 'сложен', 'изискан'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтънчен вкус
- изтънчен слух
- изтънчени маниери
- изтънчен аромат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
