фин
фин значение:
Какво е фин? Който се отличава с нежност и изтънченост във външността, поведението или усещанията си.
1. (общо) Който се отличава с нежност и изтънченост във външността, поведението или усещанията си.
2. (изработка и структура) Който има нежна, тънка структура или прецизна, изящна изработка.
- Ударение
- фѝн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фин
- Род
- мъжки род
- Мн. число
- фини
Примери за използване на фин
(общо)
- Тя имаше фин усет към цветовете и внимателно подбираше всяка дреха.
(изработка и структура)
- Майсторът показа фината изработка на сребърния механизъм.
Антоними на фин
Как се пише фин
Етимология
Произход:френски
Оригинална дума:fin
От френското fin.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фин човек
- фини черти
- фина механика
- фин порцелан
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
