Dumite-BG – онлайн речник за българския език

некопитен

[nɛkoˈpitɛn]

некопитен значение:

Какво е некопитен? Който не принадлежи към разред Копитни; животно, което няма копита.

1. (зоология) Който не принадлежи към разред Копитни; животно, което няма копита.
Ударение
некопѝтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ко-пи-тен
Род
мъжки
Мн. число
некопитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на некопитен

(зоология)
  • Кучето е типичен пример за некопитен бозайник.
  • В този регион преобладават некопитните видове дивеч.

Антоними на некопитен

Как се пише некопитен

Грешни изписвания: не копитен, некупитен, некопйтен
Пише се слято, тъй като е сложно прилагателно име с подчинена основа, образувано с отрицателна частица не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:копито
Словообразуване от отрицателната частица 'не', съществителното 'копито' и наставката за прилагателни '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • некопитен бозайник
  • некопитни животни

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.