неодобрение
[nɛodobˈrɛniɛ]
неодобрение значение:
Какво е неодобрение? Отрицателно отношение към нечия постъпка, поведение, мисъл или произведение; липса на съгласие или подкрепа.
1. (пряко) Отрицателно отношение към нечия постъпка, поведение, мисъл или произведение; липса на съгласие или подкрепа.
- Ударение
- неодобрѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-доб-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- неодобрения
Примери за използване на неодобрение
(пряко)
- Тя поклати глава с явно неодобрение.
- Проектът срещна неодобрението на комисията.
Синоними на неодобрение
Как се пише неодобрение
Грешни изписвания: не одобрение, неудобрение, неодубрение, неодобренйе
Когато не се използва като словообразуваща преставка при съществителни имена, с която се създава дума с противоположно значение, тя се пише слято (напр. щастие – нещастие, одобрение – неодобрение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + одобрение
Производна дума, образувана чрез отрицателната частица (префикс) 'не-' и съществителното име 'одобрение'. Коренът 'добр' е общославянски, свързан с идеята за качество и пригодност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изразявам неодобрение
- срещам неодобрение
- мълчаливо неодобрение
- всеобщо неодобрение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
