непоклатим
[nɛpokɫɐˈtim]
непоклатим значение:
Какво е непоклатим? Който стои здраво на мястото си и не може да бъде помръднат или разклатен физически.
1. (пряко) Който стои здраво на мястото си и не може да бъде помръднат или разклатен физически.
2. (преносно) Който е твърд в убежденията или решенията си; който не подлежи на съмнение или промяна.
- Ударение
- непоклатѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-кла-тим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непоклатими
Примери за използване на непоклатим
(пряко)
- Крепостта беше изградена върху непоклатима скала.
- Основите на моста изглеждаха непоклатими.
(преносно)
- Тя имаше непоклатима вяра в справедливостта.
- Аргументите му бяха с непоклатима логика.
- Неговата воля остана непоклатима въпреки изпитанията.
Синоними на непоклатим
Как се пише непоклатим
Грешни изписвания: непоклатем, не поклатим, непуклатим, непоклътим, непоклатйм
Пише се слято като едно дума (отрицателно прилагателно). Окончанието е -им.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + поклатя
Отрицателна частица 'не' + основата на глагола 'поклатя' + наставка '-им' (изразяваща възможност/пасивност). Буквално: който не може да бъде поклатен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непоклатима вяра
- непоклатим авторитет
- непоклатима логика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
