Dumite-BG – онлайн речник за българския език

непослушност

[nɛpoˈsluʃnost]

непослушност значение:

Какво е непослушност? Качество или състояние на човек (обикновено дете), който не се подчинява на заповеди, съвети или установени правила.

1. (психология) Качество или състояние на човек (обикновено дете), който не се подчинява на заповеди, съвети или установени правила.
Ударение
непослу̀шност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-слуш-ност
Род
женски
Мн. число
непослушности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непослушност

(психология)
  • Неговата постоянна непослушност изнервяше родителите му.
  • Прояви на детска непослушност.

Антоними на непослушност

Как се пише непослушност

Грешни изписвания: не послушност, непослушнос, непуслушност, непослошност, непослушнуст
Съществителните имена от женски род, завършващи на съгласна, се пишат без 'т' накрая само при членуване, но основната форма завършва на -ост.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слушам
Произлиза от прилагателното 'непослушен' + наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е свързан с глагола 'слушам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проява на непослушност
  • детска непослушност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.