своенравие
[svoɛnˈraviɛ]
своенравие значение:
Какво е своенравие? Качество на човек, който постъпва според собствените си прищевки и не се съобразява с другите; инат, капризност.
1. (характер) Качество на човек, който постъпва според собствените си прищевки и не се съобразява с другите; инат, капризност.
- Ударение
- своенра'вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сво-ен-ра-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- своенравия
Примери за използване на своенравие
(характер)
- Неговото своенравие му попречи да задържи приятелите си.
- Тя проявяваше невероятно своенравие и отказваше да следва правилата.
Синоними на своенравие
Антоними на своенравие
Как се пише своенравие
Грешни изписвания: своиравие, своинравие, свуенравие, своенръвие, своенравйе
Думата се пише с 'е' (своенравие) като съединителна гласна между 'свой' (основа сво-) и 'нрав'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой + нрав
Сложна дума, съставена от местоимението 'свой' и съществителното 'нрав' (характер), с наставка -ие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам своенравие
- женско своенравие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
