непроизнасяне
[nɛproizˈnasjɐnɛ]
непроизнасяне значение:
Какво е непроизнасяне? Пропускане на звук или звукосъчетание при говор; липса на артикулация.
1. (лингвистика) Пропускане на звук или звукосъчетание при говор; липса на артикулация.
2. (право) Липса на решение, становище или присъда от страна на компетентен орган (съд, комисия) по даден въпрос.
- Ударение
- непроизна̀сяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-про-из-на-ся-не
- Род
- среден
- Мн. число
- непроизнасяния
Примери за използване на непроизнасяне
(лингвистика)
- Непроизнасянето на крайните съгласни е характерно за някои диалекти.
(право)
- Адвокатът обжалва непроизнасянето на съда по искането за доказателства.
- Мълчаливият отказ представлява форма на непроизнасяне в срок.
Синоними на непроизнасяне
Антоними на непроизнасяне
Как се пише непроизнасяне
Грешни изписвания: не произнасяне, непруизнасяне, непройзнасяне, непроизнъсяне
Отглаголните съществителни с не- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:произнасям
Отглаголно съществително име от 'произнасям' с отрицателна частица 'не'. Свързано със старобългарското 'износити' (изговарям, изнасям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- непроизнасяне по същество
- непроизнасяне в срок
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
