неразговорчивост
[nɛrɐzɡovorˈtʃivost]
неразговорчивост значение:
Какво е неразговорчивост? Склонност към мълчание; нежелание или неумение да се води разговор; затвореност в себе си.
1. (психология) Склонност към мълчание; нежелание или неумение да се води разговор; затвореност в себе си.
- Ударение
- неразговорчѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-раз-го-вор-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неразговорчивост
(психология)
- Пословичната му неразговорчивост създаваше преграда между него и колегите му.
- Тя се опита да преодолее неговата неразговорчивост с шеги.
Синоними на неразговорчивост
Антоними на неразговорчивост
Как се пише неразговорчивост
Грешни изписвания: не разговорчивост, неразговорчивуст, неръзговорчивост, неразгуворчивост, неразговурчивост, неразговорчйвост
Отрицателната частица не- се пише слято при съществителни имена и прилагателни, когато образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоръ
Дериват от прилагателното 'неразговорчив'. Съдържа представките 'не-' и 'раз-', корена 'говор' и суфиксите '-чив' и '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословична неразговорчивост
- мрачна неразговорчивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
