Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неразклатим

[nɛrɐsklɐˈtim]

неразклатим значение:

Какво е неразклатим? Който стои здраво, устойчиво и не може да бъде разклатен физически.

1. (пряко / физика) Който стои здраво, устойчиво и не може да бъде разклатен физически.
2. (преносно) Който не подлежи на съмнение или промяна; твърд, непоколебим (за вяра, убеждения, логика).
Ударение
неразклати'м
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-раз-кла-тим
Род
мъжки
Мн. число
неразклатими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неразклатим

(пряко / физика)
  • Основите на сградата са неразклатими дори при земетресение.
  • Той стоеше като неразклатим стълб сред тълпата.
(преносно)
  • Имаше неразклатима вяра в успеха на начинанието.
  • Представиха неразклатими аргументи в защита на тезата си.

Антоними на неразклатим

Как се пише неразклатим

Грешни изписвания: не разклатим, неръзклатим, неразклътим, неразклатйм
Звучна съгласна 'з' пред беззвучна 'к' се обеззвучава при изговор, но се пише 'з' (от представката раз-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клатя
Словообразуване от представките 'не-' и 'раз-', корена 'клат-' и наставка '-им', означаваща възможност/пасивност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неразклатима вяра
  • неразклатим авторитет
  • неразклатима логика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.