Dumite-BG – онлайн речник за българския език

несполучлив

[nɛspoɫoˈt͡ʃlif]

несполучлив значение:

Какво е несполучлив? Който не е завършил с успех; неуспешен, лош като резултат.

1. (общо) Който не е завършил с успех; неуспешен, лош като резултат.
Ударение
несполучлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-спо-луч-лив
Род
мъжки
Мн. число
несполучливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несполучлив

(общо)
  • Първият опит за летене се оказа несполучлив.
  • Това беше една крайно несполучлива шега.

Синоними на несполучлив

Антоними на несполучлив

Как се пише несполучлив

Грешни изписвания: не сполучлив, несполочлив, неспулучлив, несполучлйв
Частицата не се пише слято с прилагателните имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сполука
Образувано с отрицателната частица 'не' и прилагателното 'сполучлив', произлизащо от съществителното 'сполука' (успех).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • несполучлив опит
  • несполучлив брак

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.