несъзвучност
[nɛsɐzˈvut͡ʃnost]
несъзвучност значение:
Какво е несъзвучност? Липса на хармонично съчетание на звукове; дисонанс.
1. (музика) Липса на хармонично съчетание на звукове; дисонанс.
2. (преносно) Липса на съответствие, напасване или единство между елементи, мнения или действия.
- Ударение
- несъзву̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-съ-звуч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- несъзвучности
Примери за използване на несъзвучност
(музика)
- В композицията имаше дразнеща несъзвучност между цигулките и пианото.
(преносно)
- Очевидната несъзвучност между думите и делата му отблъсна избирателите.
Синоними на несъзвучност
Как се пише несъзвучност
Грешни изписвания: несъзвучнос, не съзвучност, несазвучност, несъзвочност, несъзвучнуст
Думата се пише слято, тъй като е абстрактно съществително име, образувано с отрицателна частица не-, която става част от лексикалното значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съзвучие
Образувано от отрицателната частица 'не-', префикса 'съ-' (с, заедно), корена 'звук' и суфикса за абстрактни съществителни '-ост'. Калка на латинското *dissonantia*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна несъзвучност
- доловам несъзвучност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
