несъстоятелен
[nɛsɐstoˈjatɛlɛn]
несъстоятелен значение:
Какво е несъстоятелен? Който е лишен от основание, логика или доказателствена сила; безпочвен.
1. (логика / аргументация) Който е лишен от основание, логика или доказателствена сила; безпочвен.
2. (право / икономика) Който не е в състояние да погаси задълженията си; фалирал (за търговец или предприятие).
- Ударение
- несъстоя'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-със-то-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- несъстоятелни
Примери за използване на несъстоятелен
(логика / аргументация)
- Аргументите на защитата се оказаха напълно несъстоятелни.
- Критиката към проекта беше несъстоятелна и емоционална.
(право / икономика)
- Съдът обяви дружеството за несъстоятелно.
- Кредиторите не получиха нищо от несъстоятелния длъжник.
Синоними на несъстоятелен
Антоними на несъстоятелен
Как се пише несъстоятелен
Грешни изписвания: несъстоятелн, не състоятелен, несастоятелен, несъстуятелен
Променливото я се запазва, тъй като след него не следва сричка, съдържаща гласните е или и, и се намира под ударение.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:состоятельный
Заемка или калка от руски език, където 'состоятельный' означава заможен или обоснован. Коренът е свързан с глагола 'състоя се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несъстоятелен иск
- несъстоятелна теза
- обявен в несъстоятелност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
