състоятелен
[sɐstoˈjatɛlɛn]
състоятелен значение:
Какво е състоятелен? Който притежава значително материално състояние; богат, заможен.
1. (икономика) Който притежава значително материално състояние; богат, заможен.
2. (логика) Който има основание, който е логически издържан и убедителен.
- Ударение
- състоя'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- със-то-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- състоятелни
Примери за използване на състоятелен
(икономика)
- Тя се омъжи за състоятелен бизнесмен от столицата.
- Клиентите на банката са предимно състоятелни хора.
(логика)
- Аргументите на защитата се оказаха напълно състоятелни.
- Критиката му не беше състоятелна и беше отхвърлена.
Синоними на състоятелен
Антоними на състоятелен
Как се пише състоятелен
Грешни изписвания: състоятелин, састоятелен, състуятелен
Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-) и променливо я (състоятелни).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:состоятельный
Заемка или калка от руски език, базирана на глагола 'състоя се' (имам състояние/имущество или имам основание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- състоятелен човек
- състоятелен аргумент
- финансово състоятелен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
