Dumite-BG – онлайн речник за българския език

имотен

[iˈmɔtɛn]

имотен значение:

Какво е имотен? Който притежава имот, богатство; състоятелен.

1. (пряко) Който притежава имот, богатство; състоятелен.
2. (право) Който се отнася до имот или собственост.
Ударение
имо̀тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-мо-тен
Род
мъжки
Мн. число
имотни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имотен

(пряко)
  • Той произхожда от стар и имотен род.
  • Баща му е имотен човек и му купи жилище.
(право)
  • Имотният регистър бе обновен наскоро.
  • Възникна имотен спор между съседите.

Антоними на имотен

Как се пише имотен

Грешни изписвания: емотен, ймотен, имутен

Думата се изписва с начално и, тъй като произлиза от глагола имам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѣти
От съществителното 'имот' (собственост), което произлиза от глагола 'имам' (старобълг. имѣти).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • имотен регистър
  • имотна декларация
  • имотно състояние
  • имотна измама

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.