неумолим
[nɛumoˈlim]
неумолим значение:
Какво е неумолим? Който не се поддава на молби и увещания; безпощаден, суров.
1. (за човек) Който не се поддава на молби и увещания; безпощаден, суров.
2. (преносно (за явления)) Който не може да бъде спрян или променен; неизбежен.
- Ударение
- неумолѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-у-мо-лим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неумолими
Примери за използване на неумолим
(за човек)
- Съдият беше неумолим в решението си.
- Баща му остана неумолим въпреки сълзите на детето.
(преносно (за явления))
- Времето е неумолимо и тече само напред.
- Неумолимата логика на фактите сочеше към провал.
Синоними на неумолим
Антоними на неумолим
Как се пише неумолим
Грешни изписвания: неумолием, неомолим, неумулим, неумолйм
Пише се слято с отрицателната частица 'не', тъй като представлява едно смислово цяло като прилагателно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:моля
Отрицателна частица 'не-' + 'умолим' (който може да се умоли). Произлиза от глагола 'умолявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неумолим съдник
- неумолима съдба
- неумолим ход на времето
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
