Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номерация

[nomɛˈrat͡sijɐ]

номерация значение:

Какво е номерация? Действие по номериране; поставяне на поредни номера върху обекти.

1. (пряко) Действие по номериране; поставяне на поредни номера върху обекти.
2. (пряко) Съвкупността от самите номера и техният ред.
Ударение
номера'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-ме-ра-ци-я
Род
женски
Мн. число
номерации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номерация

(пряко)
  • Номерацията на страниците в книгата започва от увода.
  • Общината започна нова номерация на къщите по улицата.
(пряко)
  • Сградата има сложна номерация, която обърква посетителите.
  • Римската номерация се използва често за глави в книгите.

Синоними на номерация

Как се пише номерация

Грешни изписвания: нумерация, номеръция, номерацйя
Правилно е да се пише с о (от номер), въпреки латинския оригинал numeratio и руското влияние (нумерация). В съвременния български книжовен език формата с 'о' е утвърдена.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:numeratio
От латинското *numeratio* (броене, изчисляване), през западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • единна номерация
  • поредна номерация
  • странична номерация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.