нотация
[noˈtatsi.jɐ]
нотация значение:
Какво е нотация? Система от условни писмени знаци (символи), използвана в музиката, математиката, логиката и други науки за записване на звукове или величини.
1. (наука/изкуство) Система от условни писмени знаци (символи), използвана в музиката, математиката, логиката и други науки за записване на звукове или величини.
2. (книжовно/остаряло) Писмено забележка, мъмрене или официално предупреждение (обикновено в дипломацията или администрацията).
- Ударение
- нота̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- но-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- нотации
Примери за използване на нотация
(наука/изкуство)
- Музикалната нотация е еволюирала значително през вековете.
- В програмирането се използва специфична нотация за описване на алгоритми.
(книжовно/остаряло)
- Посланикът връчи официална нотация на външното министерство.
Синоними на нотация
Как се пише нотация
Грешни изписвания: нутация, нотъция, нотацйя
Думата се пише с о (от лат. notatio). Не бива да се бърка с астрономическия термин 'нутация'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:notatio
От латинското 'notatio' (записване, отбелязване), свързано с глагола 'notare' (отбелязвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- музикална нотация
- математическа нотация
- полска нотация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
