Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нота

[ˈnɔtɐ]

нота значение:

Какво е нота? Условен графичен знак за записване на музикален звук; самият звук, който отговаря на този знак.

1. (музика) Условен графичен знак за записване на музикален звук; самият звук, който отговаря на този знак.
2. (дипломация) Официално писмено обръщение на едно правителство към друго.
3. (преносно) Оттенък, нюанс в гласа или поведението.
Ударение
но̀та
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-та
Род
женски
Мн. число
ноти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нота

(музика)
  • Тя се научи да чете ноти още в първи клас.
  • Певецът не можа да вземе високата нота.
(дипломация)
  • Министерството на външните работи изпрати протестна нота.
(преносно)
  • В гласа ѝ се долавяше нота на съжаление.

Как се пише нота

Грешни изписвания: нута

Думата се изписва с о.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:nota
Означава 'знак', 'белег', 'писмо'. В музиката навлиза за обозначаване на звуковите знаци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • протестна нота
  • фалшива нота
  • цяла нота
  • четвъртина нота
Фразеологизми:
  • удрям на друга нота

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.