нравоучителност
[nrɐvouˈʧitɛlnost]
нравоучителност значение:
Какво е нравоучителност? Склонност към поучаване, назидаване и изтъкване на морални догми; качество на текст или реч, които съдържат преки морални наставления.
1. (литература/общуване) Склонност към поучаване, назидаване и изтъкване на морални догми; качество на текст или реч, които съдържат преки морални наставления.
- Ударение
- нравоучи́телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нра-во-у-чи-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на нравоучителност
(литература/общуване)
- Романът страдаше от прекалена нравоучителност, която отблъскваше съвременните читатели.
Синоними на нравоучителност
Антоними на нравоучителност
Как се пише нравоучителност
Грешни изписвания: нраволчителност, нравоучителнозд, нравоучителнност, нръвоучителност, нравуучителност, нравоочителност, нравоучйтелност, нравоучителнуст
Образувано от прилагателното нравоучителен. Тъй като прилагателното не завършва на -нен, а на -лен, съществителното се пише с едно н.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нрав
Съставна дума от 'нрав' (характер, обичай) и 'уча' (преподавам), свързана със съединителна гласна 'о'. Вероятно калка от гръцки или църковнославянски образци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- досадна нравоучителност
- суха нравоучителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
