назидателност
[nazidatɛlnost]
назидателност значение:
Какво е назидателност? Склонност към поучаване; наличие на поучителен, наставнически тон или съдържание.
1. (книжовен език) Склонност към поучаване; наличие на поучителен, наставнически тон или съдържание.
- Ударение
- назида̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зи-да-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на назидателност
(книжовен език)
- Говореше с дразнеща назидателност, сякаш се обръщаше към малки деца.
- В романа има прекалена назидателност, която отблъсква читателя.
Синоними на назидателност
Как се пише назидателност
Грешни изписвания: назидателноста, нъзидателност, назйдателност, назидътелност, назидателнуст
Пише се с едно н. Образувано от прилагателното назидателен + наставка -ост.
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:назидати
От глагола 'назидати' (изграждам, поучавам), калка от гръцкото 'oikodomeo'. Свързано е с идеята за морално изграждане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прекалена назидателност
- тон на назидателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
