поучителност
[pout͡ʃiˈtɛlnost]
поучителност значение:
Какво е поучителност? Свойството на нещо да съдържа поука, да дава знания или морален урок; назидателност.
1. (общо) Свойството на нещо да съдържа поука, да дава знания или морален урок; назидателност.
- Ударение
- поучѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-у-чи-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- поучителности
Примери за използване на поучителност
(общо)
- В разказа имаше скрита поучителност, насочена към младото поколение.
- Говореше с прекалена поучителност, което дразнеше събеседниците му.
Синоними на поучителност
Антоними на поучителност
Как се пише поучителност
Грешни изписвания: поучителнозт, по учителност, пуучителност, поочителност, поучйтелност, поучителнуст
Пише се слято. Завършва на -ост (абстрактен суфикс). Проверка: поучителен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уча
От глагола 'поучавам' (уча, наставлявам) + суфикс за абстрактно съществително '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нравствена поучителност
- излишна поучителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
