Енциклопедия на българския език

безсъдържателност

[bɛssɐdɐrˈʒatɛɫnost]

безсъдържателност значение:

Какво е безсъдържателност? Качество или състояние на нещо, което е лишено от съдържание, смисъл, дълбочина или съществена стойност.

1. (общо/абстрактно) Качество или състояние на нещо, което е лишено от съдържание, смисъл, дълбочина или съществена стойност.
Ударение
безсъдържа̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-съ-дър-жа-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсъдържателност

(общо/абстрактно)
  • Критиката отбеляза идейната безсъдържателност на новия роман.
  • Разговорът им се отличаваше с пълна безсъдържателност и скука.

Синоними на безсъдържателност

Антоними на безсъдържателност

Как се пише безсъдържателност

Пише се с двойно с на границата между представката 'без-' и корена 'съдържа-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + съдържание
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'безсъдържателен' с наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • идейна безсъдържателност
  • духовна безсъдържателност