обаятел
[obɐˈjatɛl]
обаятел значение:
Какво е обаятел? Човек, който притежава силно въздействие върху другите; омайник, чаровник, покорител на души.
1. (Книжовно (рядко)) Човек, който притежава силно въздействие върху другите; омайник, чаровник, покорител на души.
- Ударение
- обая̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ба-я-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обаятели
Примери за използване на обаятел
(Книжовно (рядко))
- Той беше изкусен оратор и истински обаятел на тълпите.
- Сцената имаше нужда от такъв обаятел.
Как се пише обаятел
Грешни изписвания: убаятел, объятел
Пише се с о в началото (представка) и я в корена (от бая).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обаꙗти
От глагола 'обая' (омагьосам, очаровам) + наставка '-тел' за деятел. Коренът е свързан с 'бая' (говоря, омагьосвам с думи).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
