Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пленител

[plɛˈnitɛl]

пленител значение:

Какво е пленител? Човек, който е взел някого в плен или държи някого в плен.

1. (военно дело) Човек, който е взел някого в плен или държи някого в плен.
2. (преносно) Човек, който очарова, завладява сърцето или вниманието на другите.
Ударение
пленѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пле-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
пленители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пленител

(военно дело)
  • Войникът погледна към своя пленител с омраза.
  • Пленителите поискаха откуп за заложниците.
(преносно)
  • Той беше пленител на женски сърца.

Как се пише пленител

Грешни изписвания: плинител, пленйтел
Пише се с е в корена, проверка с думата плен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плен
От глагола 'пленя' + наставка '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жесток пленител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.