завоевател
[zavoɛˈvatɛl]
завоевател значение:
Какво е завоевател? Лице, военачалник или държава, която завладява чужди територии чрез военна сила.
1. (военно дело / история) Лице, военачалник или държава, която завладява чужди територии чрез военна сила.
2. (преносно) Човек, който постига големи успехи в овладяването на дадена област или в печеленето на нечии симпатии.
- Ударение
- завоева̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-во-е-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завоеватели
Примери за използване на завоевател
(военно дело / история)
- Александър Велики е един от най-известните завоеватели в историята.
- Армията на завоевателя навлезе в града призори.
(преносно)
- Той беше известен като завоевател на женски сърца.
Синоними на завоевател
Антоними на завоевател
Как се пише завоевател
Грешни изписвания: завоивател, завуевател, зъвоевател, завоевътел
Думата се пише с о и е в корена (от вой, воювам). След гласната 'о' следва 'е' (завоевател).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:завоеватель
Заемка от руски (завоеватель) или образувана на българска почва от глагола 'завоювам'/'завоева' + наставката '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чужд завоевател
- жесток завоевател
- световен завоевател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
