покорител
[pokoˈritɛl]
покорител значение:
Какво е покорител? Човек, който завладява чужди територии или народи със сила; завоевател.
1. (история) Човек, който завладява чужди територии или народи със сила; завоевател.
2. (преносно) Човек, който постига успех в овладяването на нещо трудно (напр. върхове, природа, женски сърца).
- Ударение
- покорѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ко-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покорители
Примери за използване на покорител
(история)
- Александър Велики е известен като един от най-великите покорители на древността.
(преносно)
- Той беше смел алпинист и покорител на осемхилядници.
- Известен е като покорител на женски сърца.
Синоними на покорител
Антоними на покорител
Как се пише покорител
Грешни изписвания: покурител, покърител, пукорител, покорйтел
Думата се пише с две о (покорител).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорити
От глагола 'покоря' + суфикс за деятел '-тел'. Коренът е свързан с 'кор' (укор, покорство).
Употреба
Чести словосъчетания:
- покорител на върхове
- смел покорител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
