обвинителен
[obviˈnitɛlɛn]
обвинителен значение:
Какво е обвинителен? Който съдържа обвинение, поддържа обвинението или служи за обвинение в съдебен процес.
1. (право) Който съдържа обвинение, поддържа обвинението или служи за обвинение в съдебен процес.
2. (общо) Който изразява упрек, осъждане или критика към някого.
- Ударение
- обвинѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-ви-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обвинителни
Примери за използване на обвинителен
(право)
- Прокурорът прочете обвинителния акт пред съда.
- Адвокатът оспори обвинителната теза.
(общо)
- Тя хвърли обвинителен поглед към съпруга си.
- Той говори с обвинителен тон.
Синоними на обвинителен
Антоними на обвинителен
Как се пише обвинителен
Грешни изписвания: обвенителен, обвинителън, убвинителен, обвйнителен, обвинйтелен
Думата се изписва с двойно н само в женски и среден род и в множествено число (обвинителна, обвинително, обвинителни), но в м.р. ед.ч. завършва на -ен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Произлиза от глагола 'обвинявам' (старобълг. 'обвиняти'), който е дериват на съществителното 'вина'. Наставката '-телен' указва предназначение или качество, свързано с действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обвинителен акт
- обвинителна реч
- обвинителен уклон
- обвинителен пръст
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
