обезнаследяване
[obɛznɐslɛˈdʲavɐnɛ]
обезнаследяване значение:
Какво е обезнаследяване? Юридически акт или процес, чрез който наследодател лишава един или повече от своите законни наследници от правото да наследят имуществото му.
1. (право) Юридически акт или процес, чрез който наследодател лишава един или повече от своите законни наследници от правото да наследят имуществото му.
- Ударение
- обезнаследя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-нас-ле-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезнаследявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на обезнаследяване
(право)
- Законът предвижда строги условия за пълното обезнаследяване на преки наследници.
- Обезнаследяването може да бъде оспорено в съда, ако липсват основания.
Синоними на обезнаследяване
Антоними на обезнаследяване
Как се пише обезнаследяване
Грешни изписвания: обезнаследаване, обезнеследяване, убезнаследяване, обезнъследяване, обезнаследявъне
Думата съдържа променливо я. В тази позиция (след мека съгласна и под ударение) се пише и изговаря я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наследство
Префиксално-суфиксално образувание от корена 'след' (наследство). Съчетание от представките 'о-' и 'без-', корен 'след' и наставки за глаголна основа и отглаголно съществително. Буквално означава 'процес на оставяне без наследство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно обезнаследяване
- частично обезнаследяване
- причини за обезнаследяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
