обезпокоя
[obɛspokoˈjɐ]
обезпокоя значение:
Какво е обезпокоя? Наруша спокойствието на някого; причиня тревога, грижа или вълнение.
1. (пряко) Наруша спокойствието на някого; причиня тревога, грижа или вълнение.
2. (учтива форма) Прекъсна някого или отнема от времето му (често се използва в извинителен контекст).
- Ударение
- обезпокоя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-без-по-ко-я
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обезпокоявам
Примери за използване на обезпокоя
(пряко)
- Не исках да те обезпокоя с моите проблеми късно вечер.
- Новината за бурята обезпокои рибарите.
(учтива форма)
- Извинете, че Ви обезпокоих по време на срещата.
- Мога ли да Ви обезпокоя за един въпрос?
Синоними на обезпокоя
Как се пише обезпокоя
Грешни изписвания: обеспокоя, обезпукоя, убезпокоя, обезпокуя
Представката без- в българския език се пише винаги със з, независимо че пред беззвучната 'п' се изговаря като 'с'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:о- + без- + покой
Словообразуване от корена 'покой' с две представки: 'о-' (усилваща/насочваща) и 'без-' (липса, отнемане). Буквално: да отнема покоя на някого.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезпокоя някого
- дълбоко да обезпокоя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
