смутя
[smoˈtʲa]
смутя значение:
Какво е смутя? Предизвиквам чувство на неудобство, стеснение или объркване у някого.
1. (психология) Предизвиквам чувство на неудобство, стеснение или объркване у някого.
2. (преносно) Нарушавам спокойствието, реда или нормалното протичане на нещо.
- Ударение
- смутя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сму-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- смутя се
- Видова двойка
- смущавам
Примери за използване на смутя
(психология)
- Въпросът го смути и той не можа да отговори веднага.
- Погледът ѝ го смути дълбоко.
(преносно)
- Нищо не бива да смути тишината в залата.
- Внезапният шум смути съня на детето.
Как се пише смутя
Грешни изписвания: смотя
Коренът се пише с у – смутя (сродно с мътя, където голямата носовка преминава в 'у' или 'ъ').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫмѫтити
От старобългарското *сѫмѫтити*, свързано с идеята за мътене, бъркане, смесване (*мътя*). Първоначалното значение е 'разбърквам', което преминава в 'внасям безредие' и 'притеснявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смутя покоя
- смутя се от поглед
- дълбоко смутя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
