скова
[skoˈvɐ]
скова значение:
Какво е скова? Направя, сглобя нещо (обикновено от дъски), като го закова с гвоздеи.
1. (строителство) Направя, сглобя нещо (обикновено от дъски), като го закова с гвоздеи.
2. (преносно) Направя някого неподвижен, лиша от способност да се движи (от студ, страх, болест).
- Ударение
- скова'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ско-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- сковавам
Примери за използване на скова
(строителство)
- Баща ми скова нова пейка за градината.
- Те набързо сковаха навес за дървата.
(преносно)
- Ледът скова реката.
- Страхът скова крайниците му и той не можа да помръдне.
Как се пише скова
Грешни изписвания: скува
Коренът е 'ков' (от кова), затова се пише с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:с- + кова
Префиксна форма на глагола 'кова' (удрям с чук, обработвам метал). Праславянски корен *kovati.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скова сандък
- студ скова земята
- страх го скова
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
