обезсърченост
[obɛssɐrˈt͡ʃɛnost]
обезсърченост значение:
Какво е обезсърченост? Състояние на силно разочарование, загуба на надежда и воля за по-нататъшни действия; покруса.
1. (психология) Състояние на силно разочарование, загуба на надежда и воля за по-нататъшни действия; покруса.
- Ударение
- обезсърчѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-сър-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обезсърченост
(психология)
- Новината за провала доведе до всеобща обезсърченост в екипа.
- Тя се бореше с постоянната обезсърченост, породена от болестта.
Синоними на обезсърченост
Как се пише обезсърченост
Грешни изписвания: обесърченост, обесърчение, убезсърченост, обезсарченост, обезсърченуст
Пише се с двойно с (обез-сърченост), тъй като представката завършва на 'з' (което се обеззвучава при изговор), а коренът започва със 'с'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:срьдьцѣ
Славянски еквивалент на 'обезкураженост'. Представка 'обез-' + корен 'сърце' (символ на чувствата и духа) + наставки. Означава 'лишаване от сърце/дух'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всеобща обезсърченост
- изпадам в обезсърченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
