обезумял
[obɛzuˈmʲaɫ]
обезумял значение:
Какво е обезумял? Който е загубил разсъдъка си, полудял.
1. (пряко) Който е загубил разсъдъка си, полудял.
2. (преносно) Който е в състояние на крайна възбуда, паника, страх или гняв; силно развълнуван.
- Ударение
- обезумя̀л
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- о-бе-зу-мял
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обезумели
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на обезумял
(пряко)
- Той тичаше по улицата като обезумял.
- Обезумелият старец не познаваше никого.
(преносно)
- Тълпата, обезумяла от страх, се втурна към изходите.
- Обезумял от ревност, той извърши престъплението.
Синоними на обезумял
Антоними на обезумял
Как се пише обезумял
Грешни изписвания: обезомял, обезумяло
Думата съдържа променливо я. В множествено число се пише с е: обезумели (пред мека сричка).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + ум
Минало свършено деятелно причастие от глагола 'обезумея'. Образувано от представка 'о-', корен 'без-ум' (липса на ум) и глаголно окончание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезумял от страх
- обезумял поглед
- като обезумял
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
